Дневникът на Лионора

Това е моето дневниче.

Добре дошли моя свят. Не ви препоръчвам да се чувствате като у дома си, защото аз не съм. На всички вас ли ви забравят рожденните дни? Днес трябваше да им намекна. И така аз съм си весела и с това. Видя ли познат се ухилвам до уши, но ми се плаче. Някой тайни могат да ме вкарат в затвора, тъй че няма да ги кажа, е не точно в затвора, но...

Първо аз съм Мария на 13 (от 10.12). Аз съм луда, ама буквално. Обичам да се смея. Тъй де аз се смея и без причина на пук на другите. Или пък като ся ядосам на някой се разплаквам и измислям как да го поваля. С брат ми водим голяма война. Заради него започнах да лъжа. Преди си спечели по-голяма част от любовта на нашите като лъга. Сега каквото и да правя... преодолявам го. Аз нямам кой знае какво за разказване. Стига да не се връщам назад. Абе ако видите някой, който скача с чадър (малък) през терасата значи съм аз. Много обичам да правя номера, но проблемът е че съм много мила. Точно за това се казвам Лионора -лио -лъв. Лъвовете са с огромно самочувствие (имам си го) и са много подли. И аз съм подла де. Обаче се отказвам бързо. За седмица си промених името три пъти. А сега с Лионора... не съм сигурна дали ми харесва. Обаче аз много искам да се казвам Мирая. Това име ми хрумна от едно момиченце от Испания, което се казвам Нирея. Дойде на гости не един приятел на брат ми. Беше много сладка. Веднага се обикнахе. Един ден реших да се държа като лъв. Вярвайте ми недейте. На другия ден ще ви чакат с бухалка пред вратата. Аз ако бях продължила... щяха наистина да ме пречакат. Обаче лятото мина страхотно. Като си лягахме пред блоковете като бездомници . Ако можех пак щях да го преживея (въпреки синините (бях възглавничка)). Толкова от мен не ми се пише вече. Чао ми аморета :*

» Къщата на Лионора